Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изрече`ш, +мин. св. изре`кох, +мин. прич. изре`къл, +св. — +вж. [[изричам]].
Въздържах се да изрека първата дума, която ми хрумна. И втората също. Рейчъл Хартман
"Дясната страна на лицето ми започна да увисва, не можех да изрека изречение… Веднага си помислих, че получавам инсулт“, разказа тогава моделката. Източник: интернет
"Не съм вярвал, че ще изрека тези думи, но ето, че дойде моментът, в който България ми е по-важна от задкулисните интереси на група лица, които най-вероятно владеят нашия лидер", каза Радостин Василев. Източник: интернет
Всичко, което си мислех, че трябва да изрека в ефир. Източник: интернет
"Дори не мога да кажа на колко години ставам, не мога да изрека тези думи", каза той. Източник: интернет
Не съм вярвал, че ще изрека тези думи, но дойде моментът, в който България ми е по-важна от група лица, които най-вероятно владеят нашия лидер. Източник: интернет
HE SAID