Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изри`таш, +св. — +вж. [[изритвам]].
Знам го значи, че не е никакъв Иван Рилски, ама ще го избера напук, за да му гледам сеира и после да го изритам. Източник: интернет
Сигнализирахте за неуместен коментар ако ти бях супервайзър или мениджър и ти ми пуснеш половин параграф, щях да те изритам в особено голем размер, ама за щастие не съм, само че ви гониме да спрете да краднете съдържание от назе. Източник: интернет
Крещеше: “Ще го изритам тоя папагал по стълбите.” Източник: интернет
Щастлив съм, че успях да го изритам от тези сгради”, потърква доволен ръце британският 3d майстор и задълбава в софийската си дупка. Източник: интернет