изселник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. изсе`лници, +м. Човек, който е изселен. _В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Първият заселник е на име Фесенков, изселник от село Тали.
Не знам какво ще правя, ако такова нещо се случи, вероятно ще трябва да се преселя на друго място", гадае нашият изселник от 1991 година в Инеада Неджо Чинар.
Превод на английски език
expatriate