Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. изсе`лници, +м. Човек, който е изселен. _В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия._
Първият заселник е на име Фесенков, изселник от село Тали. Източник: интернет
Не знам какво ще правя, ако такова нещо се случи, вероятно ще трябва да се преселя на друго място", гадае нашият изселник от 1991 година в Инеада Неджо Чинар. Източник: интернет
expatriate