изтека

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

изтече`ш, +мин. св. изте`кох, +мин. прич. изте`къл, +св. — +вж. [[изтичам_ 1 .__

приключи свърши изтече измина отмина протече

Воденицата от моста над изтека на реката от езерото на улица „Агия Варвара“ Източник: интернет

На изтека на Гьоле от езерото е направена преграда от френски инженери в 1916 година. Източник: интернет

expired