Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изцъ`кляш, +несв. и [[изцъ`кля]], +св.
* _Изцъклям очи._ — Отварям широко очи и спирам да ги движа вследствие от силни изживявания или смърт. _Какво си изцъклил очи, не си ли виждал гола жена?_
__изцъклям се/изцъкля се. 1.__ — За очи — отварям се широко и преставам да се движа вследствие от силни преживявания или смърт.
#2 +Прен. Ставам светъл, блестящ и изпъкнал. _Небето се изцъклило. Прозорците се изцъклили на лунната светлина._
I'm sparkling