Прилагателно име - м.р.
извънбра`чна, извънбра`чно, +мн. извънбра`чни, +прил.
#1 Който е роден от майка, която няма брак. _Извънбрачно дете._
#2 Който се извършва вън от официалните отношения в брака, в противоречие с тях. _Извънбрачни връзки._
Без да издребнявам, от чисто техническа гледна точка Исус вероятно не е незаконен син, понеже не бил е извънбрачен, а законът едва ли е третирал непорочните зачатия! Източник: интернет
Страйк, който бе извънбрачен син на прочут рок изпълнител, срещан от него само два пъти в живота му, сподели с Робин, че Прудънс, полусестра му, иска да се види с него. Източник: интернет
Аделаида ражда на Пруденте девет деца, но Пруденте има и извънбрачен син от жена, с която има връзка през студентските си години. Източник: интернет
Без законни деца, той оставя обаче извънбрачен син Танкред ди Лече (1135 – 1194), впоследствие (от 1190 г.) 4-ти крал на Сицилия. Източник: интернет
В 1525 г. Кардано нееднократно се опитва да постъпи като преподавател в Колежа по медицина в Милано, но не е допуснат поради недобрата репутация и извънбрачен произход. Източник: интернет
Двете свои последни детски книги, „Малкият Макс“ (нем. „Der kleine Mann“) и „Малкият Макс и малката мис“ (нем. „Der kleine Mann und die kleine Miss“), Кестнер написва за своя извънбрачен син Томас, роден през 1957 г. Източник: интернет
adulterous