Прилагателно име - м.р.
изве`чна, изве`чно, +мн. изве`чни, +прил. Вечен от край време. _Извечен стремеж. Извечна вражда._
Видът й будеше страх - оня извечен страх от нещата в живота. Източник: интернет
obsolete