Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
извися`ваш, +несв. и [[извися`]], +св.
#1 +Какво. Издигам на високо, нагоре; отделям се високо над другите. _Планината извисяваше върховете си. Дървото извисява клони. Певицата извиси глас._
#2 +Прен. Издигам, извеждам до висока степен. _Тези успехи извисиха нашия театър до най-добрите._
__извисявам се/извися се.__ — Извисявам себе си. _Гласът_ _и`_ _се извиси над останалите._
soar