иззвъня

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

иззвъни`ш, +мин. св. иззвъня`х, +мин. прич. иззвъня`л, +св. — +вж. [[иззвънявам]].

ехтя звънтя звънна позвъня прозвуча проехтя прозвъня

Китара иззвъня от далечното радио. Кънтри музика. по дяволите. Те вече бяха прибягнали до изтезания. Кели Армстронг

Докато веднъж будилникът иззвъня просто като будилник и за пръв път ме обзе паниката от осъзнатия факт: бях далеч от дома. Източник: интернет

Току-що бях поръсил месото със сол и черен пипер, когато проклетата пластмасова джаджа иззвъня в джоба ми. Източник: интернет

Размишлявах върху него, когато телефонът иззвъня. Източник: интернет

Телефонът отново иззвъня и последва нов рапорт от дежурния. Източник: интернет

rang