иззвъня

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

иззвъни`ш, +мин. св. иззвъня`х, +мин. прич. иззвъня`л, +св. — +вж. [[иззвънявам]].

Китара иззвъня от далечното радио. Кънтри музика. по дяволите. Те вече бяха прибягнали до изтезания. Кели Армстронг

Докато веднъж будилникът иззвъня просто като будилник и за пръв път ме обзе паниката от осъзнатия факт: бях далеч от дома. Източник: интернет

Току-що бях поръсил месото със сол и черен пипер, когато проклетата пластмасова джаджа иззвъня в джоба ми. Източник: интернет

Размишлявах върху него, когато телефонът иззвъня. Източник: интернет

Телефонът отново иззвъня и последва нов рапорт от дежурния. Източник: интернет

rang