Съществително име - ед. ч.
1. хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане
2. вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си
3. отбелязване почивка в музикално произведение
В хармоническо отношение първият дял най-често завършва с пълна каденца в главната тоналност, така както е посочен в примера, или модулиа до неотдалечената тоналност, в повечето случаи доминантовата или на III степен. Източник: интернет
Когато в определен момент или част от произведението има соло без акомпанимент, каденца, безмензурна част или импровизация, диригентът не дирижира. Източник: интернет
За периода е характерна мелодическата завършеност, достигането на мелодията до устойчив тон, а също и заключителна каденца; и всички тези свойства предизивкват усещането за завършеност. Източник: интернет
Първата пиеса - "Прелюд", бе изпълнена със заразителен устрем, преминаващ през целотонни стремителни пасажи и завършващ с каденца, наподобяваща клавесинната звучност и обагрена с импресионистична пищност. Източник: интернет
Освен преходни интермедии има заключителни интермедии, които водят до каденца в определена тоналност. Източник: интернет
Ярко им контрастира авангардната Каденца IV на родения в България Хенри Лазароф. Източник: интернет
cadence