Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. каля`ски, +ж. _Истор._ Открита или закрита кола на високи пружини, теглена от коне. _Царска каляска._
"16 или 20 хиляди години човечеството е ползвало коня за основно транспортно средство - дали да го язди, дали с каляска, дали с каруца. Източник: интернет
А всъшност ралото беше поставено като прът в една "царска каляска". Източник: интернет
След края на държавното погребение ковчегът ще потегли през историческия център на Лондон с каляска, теглена от коне. Източник: интернет
Апер го придружава по време на транспорта му в затворена каляска, в която го намират умрял (няколко дена преди 20 ноември 284). Източник: интернет
И ето че се зададе губернаторът на каляска със свитата си, състояща се от десетина души. Източник: интернет
Икономическото му положение му дава възможност да помогне на семейството си в Сарагоса и да смени двуколесната каляска с четириколесна, по-комфортна. Източник: интернет
carriage