каноническото
Прилагателно име - ср. р. членувано
Думата е производна от канонически
Примери
Деканът съгласно каноническото право възглавява колегия, но няма властта да управлява другите кардинали и се счита за „пръв сред равни“ ( ).
За да успеят, реформаторите се налага да прибегнат до промени в каноническото право.
Кодексът на каноническото право на Римокатолическата църква посочва, че „палиумът обозначава властта, която митрополитът на Римската царква придобива по право в своята епархия“.
Официално орденът престава да съществува съгласно каноническото право 100 години след смъртта на последния си член, т.е. в средата на XIV век.
Те се смятат за монаси по каноническото право, но не е задължително да прекарат живота си в манастири.
По негово време е създаден Кодекс на каноническото право (1904-1917 г.), утвърден от наследника му Бенедикт ХV.