каноничността
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от каноничност
Примери
Justin Martyr, First Apology 67.3 Към началото на III век съществува набор от християнски писания, подобни на настоящия Нов Завет, въпреки че все още има спорове за каноничността им.
Вторият латерански събор през 1139 г. постановява, че и допълнителното съгласие на останалото духовенство и народа не е необходимо за каноничността на избора.
Украинската гръкокатолическа църква не признава каноничността и нарича събитието „Лвовският псевдосъбор от 1946 г.“.
Оттогава майката на Маркета започва дълга борба за оспорване каноничността на развода пред папския престол.