Съществително име - ед. ч.
+мн. канони`ци, +м.
#1 Специалист по църковно право.
#2 В католическата църква — главен свещеник в катедрала.
#3 +Прен. +Пренебр. Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикн. в политически аспект. _Канониците на новия режим._
Без да вземе академична степен, вероятно през есента на 1495 г., Коперник напуска Краков за двора на чичо си Ватценроде, който през 1489 г. е издигнат до принц-епископ на Вармия и скоро се опитва да постави племенника си във Вармия като каноник. Източник: интернет
Брат е на Конрад III ван Дик, господар на Дик (†1237), и Хайнрих, каноник в „Св. Източник: интернет
Брат му Лудвиг фон Тирщайн († 1364) е каноник и кантор в Базел. Източник: интернет
Гереон“ в Кьолн 1508 г., 1515 г. каноник на Кьолнската катедрала и на „Св. Източник: интернет
Бено е каноник в Гослар. Източник: интернет
Брат е на Конрад IV, Хайнрих, каноник в „Св. Източник: интернет
a canon