Съществително име - ед. ч.
+мн. канта`ти, +ж. _Спец._ В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части.
Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели анонимен международен конкурс) и на кантата "България и Русия" на композитора Димитър Николов. Източник: интернет
Великденската кантата „Небето се смее, земята ликува“ (BWV 31) изисква огромен за тогавашните разбирания оркестър и съчетава грандиозен встъпителен хор с по-бавна тържественост в басовата партия, а накрая завършва с мечтание за смъртта. Източник: интернет
Въпреки че я оставя настрани и се връща към нея много по-късно, той черпи свои идеи от нея за съвсем кратката, потресаваща кантата „Оцелелият от Варшава” (1947), като по този начин рамкира с музика зловещия исторически период. Източник: интернет
Великденската оратория „Елате, бързайте и тичайте“ (BWV 249) в сегашната си форма е обикновена голяма кантата, която обаче преди съкращаването ѝ от Бах, е била истинска оратория. Източник: интернет
Днес е изгубена коледната кантата „Слава на Господа“, но голяма част от нея са запазени в сватбената кантата „Бог е нашето упование“ (BWV 3). Източник: интернет
Изгубената преди двеста години кантата, композирана от Волфганг Амадеус Моцарт и Антонио Салиери, бе изпълнена премиерно на 17 февруари в Прага. Източник: интернет
cantata