кънтя

Глагол, тип 177, несвършен вид

Значение

кънти`ш, +мин. св. кънтя`х, +мин. прич. кънтя`л, +несв. За звук, песен — еча, отеквам, разнасям се в пространството. _Ударите кънтят. Стъпки кънтят сутрин по улицата. Песни кънтят над града._
+същ. [[кънте`не]], +ср.

Синоними

Производни думи

Превод на английски език

reverberate

Думи и термини с близки букви