кънтя
Глагол, тип 177, несвършен вид
Значение
кънти`ш, +мин. св. кънтя`х, +мин. прич. кънтя`л, +несв. За звук, песен — еча, отеквам, разнасям се в пространството. _Ударите кънтят. Стъпки кънтят сутрин по улицата. Песни кънтят над града._
+същ. [[кънте`не]], +ср.
Синоними
буча
отразявам
звуча
трещя
гърмя
опявам
боботя
тътна
проглушавам
ехтя
еча
отеквам
бухтя
тънтя
прогърмявам
Вижте всички синоними
Производни думи
Превод на английски език
reverberate