Прилагателно име - ср. р. членувано
Думата е производна от каракачански
Вучков Ат., Седефчев Ат., Седефчев С., 2011, „Честота на проявяване на различните типове окраски в популацията на Каракачанското куче“, списание „Аграрни науки“ брой 6 При всички разцветки на козината носната гъба и ръбовете на клепачите са черни. Източник: интернет
Каракачанското куче е средно на ръст, с масивно (но не грубо), хармонично развито, с мощна мускулатура тяло. Източник: интернет
Каракачанското куче е местна порода с древен произход, отглеждана с цел охрана на стада селскостопански животни от хищници и крадци. Източник: интернет
Каракачанското куче ( ) е характерно овчарско куче на България. Източник: интернет
Опашката на каракачанското куче е дълга до нивото на скакателните стави или вродено скъсена (гуджук, полугуджук), сравнително високо поставена. Източник: интернет
Козината на каракачанското куче е два типа – дългокосместа, с дължина на покривния косъм над 12 см и късокосместа с дължина на покривния косъм до 12 см. Характеризира се с прав и твърд покривен косъм и обилен подкосъм. Източник: интернет