Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
къ`рпиш, +мин. св. къ`рпих и кърпи`х, +мин. прич. къ`рпил и кърпи`л, +несв.; +Какво.
#1 Зашивам скъсано (с кръпка) или разпрано. _Кърпя дрехи._
#2 Запълвам дупка. _Всяка пролет кърпят пътищата с асфалт._
+същ. [[къ`рпене]], +ср.
* _Кърпя положението. 1._ — Намирам, припечелвам оттук-оттам средства за съществуване.
#2 Намирам начин; с подръчни средства се справям при някакъв недостиг. _Кърпим положението с хонорувани преподаватели._
darn