картеч
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Значение
Дребни метални късчета, които се използват за изстрелване от огнестрелно оръжие.
Източник: bg.wiktionary.orgПроизводни думи
Анаграми
Примери
Задействащият механизъм е стандартен огнестрелен спусък, но работи само за да контролира пусковият механизъм за затвора (картеч) или механизма за задържане на захващане (полуавтомат), тъй като Узито не включва вътрешен механизъм за захващане.
Като и полушока, е пригоден за стрелба с всички сачми, картеч и куршуми.
Показателите на боя с голям размер сачми и картеч са неустойчиви, при стрелбата с тях намалява групировката на боя от изстрел до изстрел и се влошава характера на рисунката (увеличиват се „прозорчетата“ между сачмите).
При това, ако диаметъра на ствола е кратен на диаметър на зърната, такава картеч се нарича съгласувана.
Руските оръдия стрелят почти от упор с картеч, но не успяват да спрат атаката.
С картеч или с камъни стрелбата се водела само на няколко метра и пробивната сила била скромна.
Превод на английски език
machine gun