Съществително нарицателно име, женски род, тип
+мн. карте`чници, +ж. Автоматично скорострелно оръжие с куршуми.
+прил. [[карте`чен]], карте`чна, карте`чно, +мн. карте`чни.
* _Като картечница (говоря)._ — +Разг. Много бързо.
"Аз лично чух стрелба на тежка картечница в Саломянски район (в центъра на Киев)", дава пример той. Източник: интернет
Ами много ясно, че ще го разиграва - това е луд с картечница, пардон - с ядрено оръжие, за когото животът на поданиците му не струва пукната пара, камо ли пък живота на другите хора. Източник: интернет
Властите съобщиха, че престъпната група на Велко Беливук е подготвяла нападение срещу президента на 5 или 6 февруари с камион на кръгово движение, като превозното средство трябвало да бъде снабдено с противотанкова картечница. Източник: интернет
Въоръжението е само една картечница и ефективността му е доста по-малка от БМП-2 (бойна машина на пехотата) с 33-милиметрова броня, 30-мм оръдие и противотанкова ракетна установка, използвана през февруари и март. Източник: интернет
Войникът от Червената армия стои на поста си, въоръжен с картечница, а мъжът на платформата до него държи пневматичен чук. Източник: интернет
Да, бе баце истинската традиционна семейна и християнска ценност е да имаш полуавтоматино гладкоцевно оръжие, че даже някъде и картечница можеш да си закупиш. Източник: интернет
machine gun