Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
къ`шеят, къ`шея, +мн. къ`шеи, (два) къ`шея, +м. +Разг. Къс, парче, обикн. от хляб. _Отчупих си къшей хляб._
* _За къшей хляб (работя)._ — За малко пари, само за храна.
А то на бедняк-човек колко му трябва - "къшей хляб и една яхта". Източник: интернет
Когато хората работят по нивите, извън селото, винаги след обяда в торбата оставят последния къшей хляб. Източник: интернет
Този път Хензел и Гретел имали в себе си само къшей хляб, който хвърляли зад себе си, и когато опитват да се върнат, разбират, че птиците са го изяли. Източник: интернет
Знаеш ли, че гладуват дечица, а старците ровят в боклука за къшей хляб? Източник: интернет
Културните дейци културно се крият в ъгъла и чакат някой да им подхвърли къшей хляб. Източник: интернет
После я разчупваше с ръка и даваше на всеки къшей питка. Източник: интернет
cashier