кастилските
Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от кастилски
Примери
David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p 232 Битката се води на 16 юли 1212 г. След продължителна ръкопашна схватка кастилските рицари си пробиват път до лагера на халифа, който панически напуска бойното поле.
Възмутени от кралската намеса, кастилските рицари открито се разбунтуват против наложената среща.
Освен това дон Педру започва да фаворизира кастилските благородници, намиращи се в португалския кралски двор, което засилва политическото им влияние в него.
От трудовете на Сааведра като историк, най-известната му книга е „Готическите, кастилските и австрийските кралски династии“ (1648), пълно биографично и хронологично представяне на изброените крале.
Поради своето разположение в северната част на Сиера де Гвадарама, мястото, на което днес е построен дворецът Ла Гранха, в продължение на стотици години е любима местност за ловуване на кастилските крале.
Накрая решава да се премести в Кастилия, като запазва възможността да се върне в Нидерладия, в случай че не може да се приспособи към кастилските обичаи.