кътник

Съществително име - ед. ч.

Значение

+мн. къ`тници, (два) къ`тника, +м. Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен.

Синоними

Производни думи

Примери

В редки случаи има животни, които в двете челюсти, преди първия кътник, имат непостоянен зъб, наречен „вълчи зъб“. Източник: интернет

Доста често максиларният (горночелюстен) синуит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. Източник: интернет

Шарп е създал ембрион на мишка, при който вместо резец е поникнал кътник. Източник: интернет

Характерно е, че първият горен кътник е без парастил (едно от връхчетата на повърхността на зъба). Източник: интернет

Вътрешен строеж на човешки кътник. Източник: интернет

Злия зъб носи такова име поради твърде характерната си форма, напомня на остър кучешки зъб ; от север обаче той прилича повече на кътник. Източник: интернет

Превод на английски език

molar

Думи и термини с близки букви