Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. керва`ни, (два) керва`на, +м. Колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари. _Керванът спрял да нощува. Разбойници обирали стоката на керваните._
Много отдавна партийно-парламентарния керван минава през президентството само с една цел: да официализира крайната си цена. Източник: интернет
Мираж на един политик, натрупал цял керван с репутационен багаж, в който някои от камилите носят много спорни товари. Източник: интернет
А към мястото на екзекуцията пътувал керван от 11 000 лами, натоварени със злато. Източник: интернет
В Банско ще пристигне керван от ретромобили. Източник: интернет
Отбелязва се, че за включване на плавателния съд в морския керван е необходимо да се подадат заявления. Източник: интернет
В Габа-Шаббиле той се присъединява към търговски керван, с който достига до река Роа (ляв приток на Джау), пресича междуречието Роа – Джау, а след това Джау – Тондж. Източник: интернет
caravan