1. кича - Съществително име - ед. ч. непълен член
Производна на кич
2. кича - Глагол, тип 176
ки`чиш, +мин. св. ки`чих и кичи`х, +мин. прич. ки`чил и кичи`л, +несв.
#1 +Кого, какво. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. _Кича стаята с цветя. Кича стаята с картини._
#2 +Разг. +Кого. Клеветя, клепам. _Добре, че не знае как го кичат пред шефа му._
__кича се. 1.__ — +С какво. Слагам цвете или украшение по себе си; гиздя се. _Кича се с пръстени._
#2 Приписвам си нещо; хваля се с нещо. _Кича се с чуждите пари._
Романтизмът е майка на кича и че има моменти, в които детето толкова заприличва на майка си, че не може да се направи разлика между тях. Херман Брох
Същността на кича е смесването на етични и естетически категории; кичът иска да произведе не "доброто", а "красивото". Херман Брох
Хейтъри определиха къщата на Филип и Лучия за олицетворение на кича, безвкусицата на новоизлюпените богаташи. Източник: интернет
Масовата склонност да се имитират кича и белезите на мутрите (коли, телесни белези, лукс, аксесоари и тн), показват несъзнаваната привързаност към силата и не е случайно, че изпитваме такава огромна трудност да установим върховенство на закона. Източник: интернет
Нe обичам да сe кича с разни титли, които нe ми принадлeжат. Източник: интернет
Освен това и точно тази година е неприемливо, но все пак в града, където почетен руски консул се сдоби с целия панаир, може би в кича има логика. Източник: интернет
prank