Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. ки`чури, (два) ки`чура, +м.
#1 Снопче коса или козина, което може да се отдели от останалото. _Кичур коса виси над челото му. По оградата са останали кичури вълна от овцете._
#2 За цвят, плодове или зеленчуци — събрани по няколко на едно клонче. _Кичур сливи. Кичури ябълков цвят са надвиснали над улицата._
Имам този кичур коса, който продължава да пада върху челото ми. Това ме подлудява. Уилям Бойд
"За свободата", казва Бинош, докато отрязва с ножица голям кичур коса от върха на главата си, след което я размахва пред камерата. Източник: интернет
Сред другите жени, които взеха участие, са актрисите Шарлот Рамплинг и Шарлот Генсбур, която беше заснета да отрязва кичур коса и от главата на майка си, певицата Джейн Бъркин. Източник: интернет
Дона Чича се изчервява, прибира изтръгнал се от шапчицата кичур коса и се обръща да я погледне. Източник: интернет
С татуираната си ръка и непокорния си кичур Никита Тушканов, учител по история в Микун, малък град в Северозападна Русия, известен със своите лагери през съветската епоха, винаги е имал дарбата да дразни колегите си. Източник: интернет
В старите времена мъжете бръснели главите си като оставяли само един гребен в средата, завършващ с дълъг кичур по гърба. Източник: интернет
flock