Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
ки`мнеш, +мин. св. ки`мнах, +мин. прич. ки`мнал, +св. — +вж. [[кимвам]].
Деляна кимна с глава на охранителя - не беше сигурно дали разменените с него за десетина години думи бяха достатъчни да се образува цяло изречение, - бутна вратата и се потопи в червеното. Източник: интернет
Вторият енергично си гризеше ноктите; изплю откъсната кожичка и кимна съгласен. Източник: интернет
Момичето не посмя да проговори, но кимна и погледна с ужас към дъното на колибата, където според мълвата семейството рунописци пазели отрязания член на един убиец, обесен преди много години на лобната могила. Източник: интернет
Мъжът със счупения нос кимна. Източник: интернет
Върна се при мен и ми кимна отрицателно. Източник: интернет
Мерин кимна и се усмихна отново. Източник: интернет
nod