Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. кирпи`чи, (два) кирпи`ча, +м. Правоъгълно блокче, направено от жълта глина, слама и вода и изпечено на слънце, което в миналото е служело за строителен материал. _Правя кирпичи._
Миналия месец талибанските власти съобщиха за над 1000 загинали при земетресение с магнитуд 6,1, което разтърси Източен Афганистан и разруши стотици къщи от камък и кирпич. Източник: интернет
Защо да не си направят кирпич? Източник: интернет
Тя носила кирпич и цимент, а после започнала да помага в строежа на сгради. Източник: интернет
Археолозите предполагат, че долната част на фасадата е била иззидана с кирпич. Източник: интернет
Вдясно, перпендикулярно на моста има каменно складово помещение с етаж над земята и след това едноетажна къща от кирпич и дървени греди с размери 4 х 4,5 m. По дървена стълба се стига на втория етаж, където има две огнища в двете стаи и пет прозореца. Източник: интернет
В тези пластове са открити останки от руини (кирпич) и подове от къщи с правоъгълни основи, изградени от материали и по начин, характерен за неолитските жилища, с разликата, че във Велущката тумба има масивен дървен градеж. Източник: интернет
adobe