Съществително име - ед. ч.
+мн. клакьо`ри, +м.
#1 Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. _Клакьорите от първия ред бяха много шумни._
#2 +Прен. Лице, което с користни цели одобрява или възхвалява. _Клакьори на властта._
Ти явно си наследник на "те", млад си и съответно няма как да ги знаеш тези неща, освен ако не си платен клакьор разбира се-нещо, което обаче аз лично не вярвам да съществува! Източник: интернет
plasterer