Съществително име - ед. ч.
книгоизда`телят, книгоизда`теля, +мн. книгоизда`тели, +м. Лице, което издава книги; издател.
III раздел: „Аметистова роза“ за високо постижение на книгоиздател, участник в Третия събор на българската книга – Издателство „ Източник: интернет
III раздел: „Аметистова роза“ за високо постижение на книгоиздател, участник в Четвъртия събор на българската книга – Издателска къща „Христо Ботев“ за библиотечна поредица „Сияйна зора“ Източник: интернет
В Шумен, където отраснах, наред с портретите на светите братя Кирил и Методий, на Паисий, Ботев, Вазов, неизменно обкичваха с цветя и портрета на Христо Г. Данов - първият български книгоиздател. Източник: интернет
Име на един скромен и всеотдаен печатар и известен книгоиздател, вестникар и народен деец, беззаветен родолюбец и патриот. Източник: интернет
Драган Веселинов Манчов е български възрожденски просветител, книгоиздател и общественик. Източник: интернет
Манчов е най-големият български книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането. Източник: интернет
book publisher