коагулация
Съществително име - ед. ч.
Значение
+ж., само +ед. +Спец. Процес, при който колоидалните частици се уедряват, слепват под въздействие на молекулните сили на сцепление; пресичане.
Синоними
Производни думи
Примери
Влажният тип позволява лазарна коагулация и стимулация, а при сухия се използват препарати, които подтискат разтежа на изменените кръвоносни съдове.
Работи върху диабетната ретинопатия и метода лазерна коагулация за лечение на очни заболявания.
По него се "пуска" лазерен лъч или високочестотен ток, за да се получи коагулация.
При дълго и продължително въздействие на денатуриращия фактор може да се достигне до необратима денатурация, при което настъпва и утаяване на белтъците процес известен като коагулация.
Образува се в резултат на отлагането на минерална материя от колоидни разтвори чрез коагулация.
Съсирването на кръвта (наричано понякога коагулация) е важен биологичен процес, който предпазва организма от обилни кръвозагуби.
Превод на английски език
coagulation