1. кобила - Съществително нарицателно име, женски род, тип
2. кобила - глагол, неосновна форма
+мн. коби`ли, +ж.
#1 Женската на коня. _Извеждам кобилата на двора._
#2 _Прен. Разг. Пренебр._ Висока и груба жена.
+прил. [[коби`лешки]], коби`лешка, коби`лешко, +мн. коби`лешки. _Кобилешко мляко._
Звездите въобще нямат представа за какво става въпрос, техните агенти правят всичко. Звездите вятър ги вее на бяла кобила. Димитър Ковачев - Фънки
Орташка кобила псета я яли. Българска поговорка
От великотърновският клуб по конен спорт „Калоян-92“ бяха включени Йоана Тодорова с кон Гладиатор и Елена Касакова с кобила Алегра. Източник: интернет
А ако беше смрадлива кобила щеше да подтичква ей така в кръгче около първородния. Източник: интернет
Последната жалба е от стопанин, че сред стадо коне е разпознал своя кобила и след като е съобщил това на 40-годишния мъж, той е започнал да го заплашва и ругае. Източник: интернет
Служители от РУ-Раковски откриха и върнаха открадната кобила на стопанина й. Мъжът потърсил помощ от полицията, когато установил, че животното липсва от имота му в село Болярино. Източник: интернет
mare