1. кочан - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
2. Кочан - Име на място
+мн. коча`ни, (два) коча`на, +м.
#1 Плодът на царевицата — със зърната или без тях. _Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят._
#2 Вътрешната твърда част на зелка, която се изхвърля.
#3 Зелка зеле. _Купих два кочана зеле._
----
+мн. коча`ни, (два) коча`на, +м.
#1 Тесте от свързани в единия край разписки или билети.
#2 Частта от такова тесте, останала след откъсване на всички разписки или билети.
А пък обекти от картофи или кочан от царевица си е направо ценност. Източник: интернет
А след края на парчето Бейкън отхапва от зрелия кочан в ръката си, очевидно наслаждавайки се на вкуса му, разказва NOVA. Източник: интернет
Един от постоянните посетители, по-израсналият от двамата близнаци Мишкареви, от време на време скача от мястото си и се мъчи да пъхне огризан кочан от царевица в ръцете я на минаващи, я на седнали гости. Източник: интернет
Констатирани са: неиздаване на касови бележки; разлика в касовата наличност и липса на кочан с ръчни касови бележки. Източник: интернет
Двама братя получиха на две инстанции условна присъда за нанесен побой над баща им във вила край сатовчанското село Кочан. Източник: интернет
Еуфоричен обаче Илия запалил колата на баща си с намерение да се върне в Кочан, но. Източник: интернет
cob