Съществително нарицателно име, женски род, тип
+мн. ко`чини, +ж.
#1 Помещение за отглеждане на прасе. _Правя кочина от дъски._
#2 +Прен. +Пренебр. Тясно, мръсно или бедно помещение/жилище. _Не ми се живее в тази кочина._
* _Като (в) кочина._ — Мръсно. _У тях е като кочина._
Абе много са интересни българските гъZoподавалели, затънали с собствената кочина с лайКа, но все гледат в паничката на Европа и НАТО какво става, че и недоволстват и критикуват. Източник: интернет
А ботоксовия джуджак да си иска, то ако само с гръмки лозунги и дрънкане на оръжие ставаха нещата, оная кочина СССР още щеше да съществува.“ Източник: интернет
Абсолютно, ама ганьо си мисли, че е задължително да има нафтова кочина за 2 бона и да ме трови! Източник: интернет
Ако не бяха така наречените жълти,щяхте да видите пари за миризливата ви порутена кочина на Куково лято! Източник: интернет
Ако беше така руската кочина щеше отдавна да си е изритала президента, който не се свени да се изтупанчва гордо на снимки гол до кръста или пък в мъжка компания в интимна обстановка (освен ако има някакви съмнения за пола на шойгуто). Източник: интернет
Ако ти си прасе и си живял в кочина, лек ти път и по-бързичко се измитай от тук да не ни мърсиш страната. Източник: интернет
pigsty