Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от колач
Европейските сладкиши не съществували в менюто (според най-старите спомени на Костенцева), но пък софиянци били привързани към “колачите” (Костанцева ги нарича “шопски козунаци”). Източник: интернет
Докато отпиваха от бъклицата с греяно вино, колачите зорко следяха кожата на прасето да се пърли равномерно и да не се запали или нацепи от прегряване. Източник: интернет
Мъжете излизаха до един на двора, пийваха по глътка ракия, за да се стоплят в големия студ, а ние, жените, оставяхме в дома да шетаме, докато ни повикат да поливаме на колачите отвън. Източник: интернет