Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. колча`ни, (два) колча`на, +м. +Истор. В миналото — торбичка за носене на стрели.
В нашия дипломатически колчан има много други стрели. Кондолиза Райс
В това нямаше нищо странно, във Вижима всички ходеха въоръжени, но никой не носеше меча си на гърба си, сякаш е лък или колчан. Източник: интернет
От персийски са заети някои продуктивни словообразувателни модели: представка бе- „без“ (бе-соч „плешив“, „без коса“ соч, бе-суяк „обезкостен“), окончание -дон за обозначаване на съдове (ўқдон „колчан“, қаймоқдон „съд за сметана“) и други. Източник: интернет
Те носели дълги ризници и били въоръжени с лък (arcus), и колчан със стрели. Източник: интернет
Типичните за него оръжия са златна тояга и колчан с оловни стрели. Източник: интернет
quiver