колчан
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Значение
+мн. колча`ни, (два) колча`на, +м. +Истор. В миналото — торбичка за носене на стрели.
Синоними
Производни думи
Примери
В нашия дипломатически колчан има много други стрели.
В това нямаше нищо странно, във Вижима всички ходеха въоръжени, но никой не носеше меча си на гърба си, сякаш е лък или колчан.
От персийски са заети някои продуктивни словообразувателни модели: представка бе- „без“ (бе-соч „плешив“, „без коса“ соч, бе-суяк „обезкостен“), окончание -дон за обозначаване на съдове (ўқдон „колчан“, қаймоқдон „съд за сметана“) и други.
Те носели дълги ризници и били въоръжени с лък (arcus), и колчан със стрели.
Типичните за него оръжия са златна тояга и колчан с оловни стрели.
Превод на английски език
quiver