Съществително име - ед. ч.
+мн. коменда`нти, +м.
#1 Длъжностно лице при военните, което отговаря за контролиране на реда и дисциплината в един гарнизон.
#2 Офицер от армията или представител на революционна власт, който командва всички видове войска и се грижи за реда във военно време. _Комендант на града._
#3 Началник на обществена сграда, на лагер и под. _Комендант на общежитието._
+прил. [[коменда`нтски]], коменда`нтска, коменда`нтско, +мн. коменда`нтски. _Комендантски час. Комендантски патрул._
На 11 септември 1878 г. руският комендант подполковник Константин Вигард обявява учредяването на първата Провадийска община с кмет Никола Искров Калипетровски - български учител и политик, депутат в Учредителното събрание в 1879 година. Източник: интернет
Силите в Балаклия включват комендант, отговорен за държането под контрол на местното цивилно население. Източник: интернет
Той е идентифициран в документите с псевдоним - комендант В. "Гранит". Източник: интернет
Атал отива с корабите си в Тирос, където е приет от градския комендант и получава от него богатство от 800 таленти. Източник: интернет
Бившият комендант на Американското Централно командване на въоръжените сили (CENTCOM) ген. Антъни Зини е цитиран да казва „Египет е най-важната страна в моята област на отговорност заради достъпа който ми предоставя в региона“. Източник: интернет
В 1454/5 г. мезрата (изоставено село или изоставена обработваема земя) Неваселче намираме в тимара на диздара (комендант на крепостна охрана) на гр. Видин Маджуни Караджа. Източник: интернет
commandant