Съществително име - ед. ч.
+мн. компрома`ти, (два) компрома`та, +м. Измислена, инсценирана или действителна вина, обикн. на политическа или ръководна фигура, разкрита и разпространявана с цел да го компрометира. _Измислям компромати. Пускам компромат._
Аз съм чел тази паметна записка и ясно се вижда, че това е един измислен компромат, който най-вероятно ще изтече съвсем скоро към медиите, за да бъде драмата пълна в трето действие. Източник: интернет
Борисов определи кадрите като компромат и намекна, че някой е влизал, за да наглася и да снима. Източник: интернет
Да не мислиш, че подполковник Грънчаров вярва в пошлия компромат с шкафчето? Източник: интернет
В пошлия компромат не вярват дори поръчителите му. Източник: интернет
Е ти явно си суперинтелигентен и знаеш КАК тоя компромат с пачките и кюлчетата да послужи за доказателство и да издържи в съда! Източник: интернет
"За другото - не мисля, че тази снимка е някакъв компромат. Източник: интернет
compromising