1. конак - Съществително име - ед. ч.
2. Конак - Име на място
+мн. кона`ци, (два) кона`ка, +м.
#1 +ист. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. _Долагам в конака. Викат го в конака._
#2 +Разг. Място за преспиване при пътуване в друго селище. _В Пловдив имам конак — у една приятелка._
Изтърпял стоте удара и полужив-полумъртъв се измъкнал от кадийския конак. Източник: интернет
Вероятно знамето, изработено от Райна Княгиня за Априлското въстание, изгаря в хасковския конак. Източник: интернет
Архивните документи свидетелстват, че върху пепелището на бившия конак със старинни чардаци, той построява едноетажна къща за живеене, а до нея воденица, хамбар, три ратайски къщи, три яхъра, обор. Източник: интернет
Виктор Румпелмайер построява към стария конак от турско време ново крило, оформящо фасадата към площада. Източник: интернет
В 1911 година Попвасилев организира атентат срещу охридския конак. Източник: интернет
До църквата се намира единственият конак, който е построен в XIX век и който се смята, че се ползва в миналото за живеене на църковните служители, които също така и укривали нелегалните български революционери. Източник: интернет
guesthouse