Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. конденза`тори, (два) конденза`тора, +м. +Спец.
#1 Във физиката — уред за превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане.
#2 В електротехниката — уред за събиране на електрическа енергия.
+прил. [[конденза`торен]], конденза`торна, конденза`торно, +мн. конденза`торни.
В конструкцията на този нагревател има специален топлообменник, в който има фреонов кондензатор. Източник: интернет
Ако всички кондензатори, свързани паралелно в схемата, са еднакви, те могат да бъдат представени като един голям кондензатор. Източник: интернет
Аз ще използвам кондензатор и ще преодолея недостатъците като имам устройство, механизъм от машината който да обхожда паметта през чести интервали. Източник: интернет
Двата главни заемат ограденото централно отделение, а по бордовете са разположени по един спомагателен кондензатор. Източник: интернет
Връзката с антената се осъществява индуктивно с бобина или капацитивно с кондензатор. Източник: интернет
В случай на разреждане на вече заредения кондензатор, по същия начин експоненциално намалява напрежението върху кондензатора до достигане на напрежението до нула. Източник: интернет
capacitor