(от гр. konchе — раковина)
1. архит.
Полукупол, елемент от древновизантийската храмова архитектура с формата на четвърт сфера.
2. анат.
Полусферични места в носната кухина.
_Горна носна конха_
Апсидалната конха от външна страна се отличава с високия прозорец в средата и дванадесетте плитки ниши, поставени по шест вляво и вдясно от него. Източник: интернет
В апсидалната конха е изобразена Богородица Ширшая небес в цял ръст. Източник: интернет
В архитектурно отношение е еднокорабен храм с дървен покрив и скрита конха на апсидата. Източник: интернет
Вместо тромпи или пандантиви, които биха окръглили четвъртитото пространство между конхите, над които стои куполът, тук от двете страни на източната конха на 2,60 м от пода има капители на колони (пластири). Източник: интернет
Вдясно от Хрисос, в северната половина на олтарната конха се покланят архиереите Свети Йоан Златоуст и Свети Василий, а на отсрещната страна в същата поза са Свети Григорий и Свети Атанасий. Източник: интернет
В напдис северно от олтарната конха са изписани имената на зографите: митрополит Йоан, зограф и монахът Григорий. Източник: интернет
the conch