Съществително име - ед. ч.
+мн. ко`нници, +м. Човек, който язди на кон. _По пътя се зададе конник._
Обявените от Шмигал щети са неколкократно подценени, категоричен е още един бивш министър на енергетиката на Украйна - Иван Плачков, който е бесарабски българин и носител на ордена "Мадарски конник". Източник: интернет
Такива се Тракийският конник и източният бог Митра, на които са изградени отделни светилища. Източник: интернет
All due respect, дет се вика, към патриотичните чувства на колегите форумци, обаче героичния конник от първото българско царство не е подходящ символ на съвременна република България. Източник: интернет
Агитката пък спусна от козирката на стадиона огромен транспарант, изобразяващ конник с изваден меч и надпис “Боляри завинаги”. Източник: интернет
Балони над Мадарския конник, плексигласови навеси на древните римски забележителности край Свищов, китайски пластмасови тапети в църквата “Св. Източник: интернет
Ако се върнем към реалността, трябва да признаем, че най-известният в България конник е Мадарският. Източник: интернет
horseman