Съществително име - ед. ч.
+мн. ко`нници, +ж.
#1 Род войска, съставена от войници на коне. _Конницата е била силна с бързината на придвижването си._
#2 Отред от войници на коне. _Изпратиха на помощ една конница. Конницата на царя._
Генерал-лейтенат Иван Колев е известен като бащата на българската конница. Източник: интернет
Препоръчвам "Добруджанската конница" или "На руските воини" или "Юда ли?" Източник: интернет
Ще припомня само как при предизборната си обиколка в гр. Добрич миналата година недостойно подминахте паметника на легендарния ген. Иван Колев (чиято конница прогони от Добруджа „непобедимите“ руски казаци през 1916 г.). Източник: интернет
В началото на 1970 г. макетът на „Героичната конница на кан Аспарух” е изпратен в София, където заедно с творбите на всички участници е изложен в тогавашния Парк на свободата (днес възстановил първоначалното си име Борисова градина). Източник: интернет
Ibid., p. 76 Преди зазоряване на 11 август частта на генерал Браун успява да разбие част от позициите на испанската конница и да влезе във Велетри. Източник: интернет
Амиан Марцелин пише, че готската конница се втурнала „…покрай високи планини…“ (лат. propre montes celsus). Източник: интернет
cavalry