Съществително име - ед. ч.
+мн. констата`ции, +ж. Установяване на факт или извод. _Правя констатация. Стигам до констатация._
+прил. [[констати`вен]], констати`вна, констати`вно, +мн. констати`вни. _Констативен протокол._
“Да подема инициативата ме накара една силна потребност и една зловеща констатация, това, че нашите учебници са подложени на “Баташко клане“, колкото и страшно да звучи, през тези няколко десетилетия на демократичен, а всъщност обезличителен преход. Източник: интернет
В одитния доклад има констатация, че е допуснато формално провеждане на конкурс, в който участват “Ацом” и “Волаком”, посочва Корнелия Нинова в отговора си. Източник: интернет
Да, ако сте в борда на Федералния резерв, твърде рано е да бъдете уверени в тази констатация. Източник: интернет
Доайенът на историята на храненето Кен Албала прави констатация за наличие в книгата на "много" рецепти за "фасулови ястия". Източник: интернет
До подобна констатация (мисля) достигнах не само аз, но и всички участници във феста. Източник: интернет
Закъснял сте малко повече от 5 години със съвършено вярната си констатация! Източник: интернет
finding