Съществително име - ед. ч.
+мн. контамина`ции, +ж. _Спец._ В езикознанието — възникване на нов израз или значение по пътя на обединяване на елементи от два израза.
За трайната контаминация на определени площи в Босна с въпросната радиоактивна муниция белградските медии се бяха развайкали още преди четири години, но кой ще ти вярва на сръбска пропаганда. Източник: интернет
Споменаването на Бакхус е езическа контаминация на името на Христос, усвоявана в изкуството от векове. Източник: интернет
По този начин се наблюдава масивна контаминация с огромно количество холерни вибриони. Източник: интернет
Възможна е контаминация и при плуване във водни басейни. Източник: интернет
Има предположения, че γαῖα е контаминация на γῆ с αἶα, което, съдейки по латинското avia, би връщало към „баба“, евентуално като (μ)αῖα. Източник: интернет
Обикновено пробите се взимат и съхраняват в специално предназначени за целта контейнери, които предпазват пробата от замърсяване (контаминация) и/или запазват дадени нейни качества. Източник: интернет
contamination