контекст
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+м., само +ед.
#1 +Спец. В езикознанието — част от текст около дума или израз, която определя или уточнява значението им.
#2 +Прен. Обстоятелства, обстановка, събития, в които се вмества дадено явление, събитие. _В контекста на всички неуредици и стачки оставката на министъра е напълно логична._
Синоними
Производни думи
Примери
Информацията без контекст става излишък или шум.
Този, който мисли, че знае, той не знае. Този, който знае, че не знае, знае. Защото в този контекст да знаеш не означава да знаеш. А да не знаеш означава да знаеш.
Всяко нещо си има свой контекст или срок?
Поколението, което имаше информация, но нямаше контекст. Масло, но без хляб. Жадуване, но не копнеж.
Модата е израз на време, място, история. Поставя нещата в контекст.
Както на никоя сграда не липсва архитектура, така на нито един избор не липсва контекст.
Превод на английски език
context