континуитет
Съществително име - ед. ч.
Значение
+м., само +ед. Непрекъсната връзка между същности или явления; продължение, приемственост. _Исторически континуитет. Континуитет в научните изследвания._
Синоними
Производни думи
Примери
Само да напомня декларацията на МАНУ, че македонския език е хилядолетен, с хронологичен и географски континуитет.
Някои медиевисти подкрепят хипотезата, че съществува континуитет между завладяната от хазарите през 668 г.
Те са достойни текстове, които говорят както за континуитет, свързан с ранната изграденост на опорни положения в мисленето му, така и за естественото развитие на едно ставащо все по-мъдро съзнание.
Във Франция от XIII в. започва изработването на националния разказ, който гарантира континуитет и изграждане на индивидуално национално съзнание.
Славеска е авторка на студията „Етногенезис на македонския народ – континуитет и традиция“ от 1992 година.
Превод на английски език
continuity