контрибуция
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Значение
+мн. контрибу`ции, +ж.
#1 +Спец. Обезщетение в пари или материали, стоки, наложено от победителя на победения след война. _На държавата са наложени тежки контрибуции._
#2 Вземания, наложени от завоевателя на окупирано население.
+прил. [[контрибуцио`нен]], контрибуцио`нна, контрибуцио`нно, +мн. контрибуцио`нни.
Синоними
Производни думи
Примери
Високата порта се задължава да изплати на Русия контрибуция в размер от 4 500 000 рубли; руският флот получава право свободно да плава в Черно и Мраморно море.
Изправена пред превъзхождаща я военна сила, Япония се отказва от полуострова в замяна на допълнителна контрибуция.
Съседните по-малки градове били подчинени на Ебла, а града Мари, който отказал да се подчини бил подложен на военна кампания, след която на победения противник била наложена контрибуция в злато и сребро.
На 13 април 1830 година била дадена заповедта за изтеглянето на руските войски, освен от Силистра, където оставали до 1836 г. като гаранция за изплащане на договорената контрибуция.
Римската империя трябвало да изплати голяма контрибуция (200 млн.
Руската армия претърпява пълно поражение, Константин IX получава контрибуция.
Превод на английски език
contribution