Съществително нарицателно име, женски род, тип
+мн. контрибу`ции, +ж.
#1 +Спец. Обезщетение в пари или материали, стоки, наложено от победителя на победения след война. _На държавата са наложени тежки контрибуции._
#2 Вземания, наложени от завоевателя на окупирано население.
+прил. [[контрибуцио`нен]], контрибуцио`нна, контрибуцио`нно, +мн. контрибуцио`нни.
Високата порта се задължава да изплати на Русия контрибуция в размер от 4 500 000 рубли; руският флот получава право свободно да плава в Черно и Мраморно море. Източник: интернет
Изправена пред превъзхождаща я военна сила, Япония се отказва от полуострова в замяна на допълнителна контрибуция. Източник: интернет
Съседните по-малки градове били подчинени на Ебла, а града Мари, който отказал да се подчини бил подложен на военна кампания, след която на победения противник била наложена контрибуция в злато и сребро. Източник: интернет
На 13 април 1830 година била дадена заповедта за изтеглянето на руските войски, освен от Силистра, където оставали до 1836 г. като гаранция за изплащане на договорената контрибуция. Източник: интернет
Римската империя трябвало да изплати голяма контрибуция (200 млн. Източник: интернет
Руската армия претърпява пълно поражение, Константин IX получава контрибуция. Източник: интернет
contribution