конвоиращите
Глагол - сег.деят.прич. мн. ч. членувано
Думата е производна от конвоирам
Примери
През 1924 г. Софийски окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване, но присъдата не е изпълнена, а през 1925 г. Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи.
Единият от конвоиращите ги военни обаче има други планове.
Това е наш Васко, казва той на конвоиращите милиционери.
Според едната версия прави опит да избяга, но е убит от конвоиращите го партизани Даскалов, Георги.