Съществително име - ед. ч.
лог._ Логическа операция, чрез която се образува сложно изказване от две изказвания, обединени с помощта на съюза „и“.
Витлеемската звезда, белязала раждането на Младенеца, в действителност е ярка светлина от доближаването на Юпитер и Сатурн, а подобна конюнкция на двете планети се наблюдавала през 6-ата година преди нашата ера. Източник: интернет
За една двуместна конюнкция възможните комбинации на стойностите по истинност на и са четири. Източник: интернет
На комуто не харесва, и седи тук - конюнкция на две твърдения, ако е човек нормален - импликация, първа част, ще се махне оттук - импликация, втора част. Източник: интернет
За да се различават конюнкцията в смисъла на специфичен вид сложно изречение и конюнкцията в смисъла на логически оператор, някои автори запазват думата „конюнкция“ само за сложното изречение и използват за оператора термина „конюнктор“. Източник: интернет
Нарича се още конюнкция или логическо произведение. Източник: интернет
conjunction